Най-често допусканите грешки на родителите

Всички очакват децата им да бъдат внимателни, уважителни, мили, любезни, но това се научава. За да станат честни, искрени, несебични, тези качества трябва да се заложат още в ранна възраст.

Всичко това означава, че развитието на малчугана зависи от възпитанието на неговите родители, от техния характер и отношението им към детето.

Не може да очаквате детето ви да има желаното поведение, ако вие не сте си свършили работата предварително. Развитието му зависи от вашето възпитание, от вашия характер, от отношението ви към него. Всеки родител оформя характера на детето си според своите разбирания.

Много често родителите обвиняват детето за неговите неуспехи. Те виждат недостатъците му, но не осъзнават, че то ги е научило от тях, възрастните. Например, майката казва за дъщеря си, че е избухлива и груба с връстниците си, а всъщност самата тя е рязка с мъжа си, общува с малък кръг хора и е избухлива спрямо тях.

Най-често срещаните грешки на родителите са:

Не отделят специално време за децата си.

Децата имат нужда да им отделяте достатъчно време – да им казвате, че ги обичате, да могат да чувстват, че са важни за вас. Те имат нужда да контактуват с мама и татко, да споделят неща от ежедневието си.

Така вие ще имате възможност да ги опознавате и да вземате правилно решение в различни ситуации. Случва се често, когато те играят у дома, мама и татко се занимават с нещо друго – телевизия, компютри, или пък излизания навън.

Много майки и бащи не издържат на напрежението в ежедневието си – кариера, домакинска работа – и не могат спокойно да реагират на поведението на малчуганите.

Вики изпитва гняв към родителите си, раздразнителна е. Те са отдадени на кариерата и нямат достатъчно време за нея. В къщи работят на компютъра. За тях е достатъчно тя да знае, че я обичат. Но момичето смята, че не е обичано.

Защото: то има нужда да прекарват време заедно.

Какво означава това?

– През свободното си време всички да са заедно – да играят, да почиват, да пътуват, да четат. А това е истинско удоволствие и радост.

Дисциплинирането се превръща в налагане на наказания.

Целта на дисциплинирането не е всяка грешка да се наказва. Истинската цел е детето да се научи как може да живее и да се чувства добре.

Родителите, които са прекалено строги и груби с децата си, ги оставят неподготвени за живота. Те пренебрегват нуждата им от нежност, внимание; стига се до незаслужено наказание, редовно пляскане, удряне. Наказанието трябва да бъде разумно и умерено, да се използва в краен случай. По-подробно за него съм писала в книгата ми „От какво се нуждаят децата?”.

Смятат, че в дисциплинирането не може да има топлота и подкрепа.

Възможно е дисциплинирането да бъде спокойно, любящо, подкрепящо. Трябва да се разбере, че любовта и дисциплината си взаимодействат и влияят върху поведението на детето. Уместното наказание не може да накърнява малчугана.

Когато подрастващият се държи предизвикателно, не уважава родителите си и е мрачен, майката може да каже: „Обичам те твърде много, за да ти позволя да се държиш така”. Може да разкаже интересна история, която да впечатли детето.

Ако майките и бащите не могат да преодолеят ранните битки с неприемливото поведение на малчугана, ще им бъде по-трудно да надделеят при по-късните конфликти. Тези родители са слаби, уморени и твърде заети да печелят пари.

Не се интересуват от мнението на децата си.

Някои родители вземат решения вместо децата си, често казвайки: „Възрастните знаят по-добре”, ”Много си малък, за да ми кажеш какво да правя”… Те не приемат гледната точка на децата, което ги прави неуверени и несигурни в себе си.

Манипулират и заплашват.

Да не се допуска децата да мислят, че няма да ги обичате заради постъпките им. Много родители смятат по този начин да накарат детето да слуша.

Това може да е временно. По-късно детето ще се чувства изоставено и ще бъде безразлично към вашите изисквания.

Физически наказания, викове, крещене

Детето трябва да расте в любяща семейна атмосфера, в която да има взаимно доверие, разбирателство, почит и уважение.

То не трябва да се страхува от викове, крясъци, дори и от удари. Крясъците и физическите наказания са израз на безсилието на родителите.

Крещенето и заяждането могат да станат навик и то без резултат. Гневът не може да повлияе върху поведението на детето, освен да задълбочи конфликта и да предизвика по-голямо раздразнение. Има моменти, когато поведението на малчуганите е оскърбително и е естествено родителят или учителят да изразят неодобрението си.

Но това не трябва да е средство да накарате малчугана да се държи добре.

Ако момчето или момичето се е подчинило след гнева на родителя, това не означава, че емоционалното избухване е накарало детето да се подчини. Малчуганът очаква, че след проявения гняв ще следва действие. Именно това действие предизвиква послушание.

Децата са прекалено задоволени от играчки.

От родителите се изисква смелост, за да откажат на материалните желанията на своите деца, да им кажат, че не могат да си позволят да им купуват всичко, което искат – едва изкарват прехраната си.

В семейства, които са финансово подсигурени, е още по-трудно да се откаже: „Не, няма да ти купя тази скъпа кукла.”

В резултат на постоянното задоволяване на желанията и прищевките на децата да им купуват лакомства, играчки, се проявяват отрицателните качества на волята – негативизъм и капризи. Такива деца издевателстват над родителите си, засрамват ги на обществени места, търкалят се по земята, викат, крещят с цел да се угоди на техния каприз.

Родителите се чувстват безпомощни и бързат отново да задоволят прищевките и желанията на капризните си деца.

Постоянни забрани

Майките и бащите често казват на децата си: „Не!”, ”Не пипай това!”, ”Не ходи там!” 

По този начин вниманието е насочено върху забраната, а това засилва интереса към забраненото действие. Тези забрани правят малчуганите нерешителни, неуверени в себе си, неинициативни.

На децата трябва да им се обясни, защо не трябва да извършват дадено действие. Действията на момичетата и момчетата са свързани със желанието им да опознаят заобикалящия ги свят. Ако не им позволите да рискуват, да грешат, те няма да придобият необходимия опит.

Децата трябва да разберат, че родителите им уважават техните интереси, а също и мнението им. По този начин, когато пораснат, те няма да се чувстват неуверени.

Прекалено използване на телевизора и съвременните устройства без контрол от родителите

Когато детето стои с часове пред телевизора или компютъра, това води да затлъстяване, депресия, проблеми с концентрацията. Вреди на зрението и стойката. Вместо до общува с връстниците си, детето прекарва времето си пред едно или друго устройство. Това може да доведе по-късно до наркомания, алкохолизъм и др.

Затова е необходимо да насърчавате различните видове дейности, най-вече игри на открито, трудови дейности.

В днешните условия е невъзможно да забраните на децата да ползват съвременните устройства – смартфон, компютър и таблет. За родителите им е по-лесно да пуснат за детето анимационно филмче на таблета, за да не им пречи да вършат своята работа. Това е причина много малчугани по-късно в училище да изостават в развитието на речта, в образното мислене, да излагат мислите си писмено.

Продължителното стоене пред тези устройства не само вреди на зрението и стойката, но и на умственото развитие.

Децата нямат никакви домакински задължения.

Грешка на родителите е да не допускат детето им да извършва трудова дейност у дома, особено физическа. Някои от тях смятат, че детето трябва да изживее детството си без труд. Когато пораснело, то щяло да се труди.

Възрастта за включването на децата в трудова дейност е индивидуална, първите опити са на 4-5 години.

И накрая, но не на последно място, искам да Ви насърча със следния стих от Библията: “Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее.” – Притчи 22:6 НП

Възпитаването на нашите деца в правия път си струва!