от Станислав Алексиев
Една от най-спешните нужди на Църквата днес е обучението в истината.
Призив към всеки християнин е да продължава да се обучава, да расте в познаването на истините, записани в Библията.
Катехизисът (от гр. – “устно наставление”) е исторически метод, даващ на християнина речника, с който да борави по отношение на основни постулати на вярата, свеждайки ги до това какво казва Библията и какво не казва.
С метода на въпрос и отговор катехизисът поставя запитване (както в първия въпрос от Хайделбергският катехизис: “Каква е нашата единствена надежда в живота и в смъртта?”), след което дава богословски оформен отговор, основан на Писанието.
В случаят, отговорът на Катехизиса е: “Моята единствена надежда е, че телом и духом, в живота и в смъртта, аз не съм свой си, но принадлежа на моя верен Спасител – Исус Христос – Който със Своята скъпоценна кръв удовлетвори всички мои грехове и изцяло ме изкупи от властта на дявола. Той ме съхранява така, че без волата на моя Небесен Отец и косъм да не падне от главата ми, а всичко да съдейства за моето спасение. Той ме уверява чрез Святия Дух във вечния живот, и ме прави сърдечно да желая, и да съм готов отсега-нататък да живея за Него”.
След което следват множество библейски пасажи в подкрепа на тези твърдения.
Богословът и писател – д-р Джеймс Пакър набляга на важността от използването на Катехизиса в живота на вярващия:
“Църковните събрания от всяка епоха трябва да виждат себе си, като обучаващи се общности, в които евангелската истина е поучавана и защитавана срещу нейната либерализация и поквара. Да бъде нащрек за това, кое е истина, и кое не е, кое поведение е правилно, и кое не е – това е от съществена важност за Църквата”.
Внимание, родители: Ето как да бъдете успешни в предаването на вярата…
Този “Семеен Катехизис” представлява компилация от най-важните изповеди на вярата, формулирани през вековете от времето на църковните отци, минавайки през ранните вселенски събори и достигайки до по-зрелите и систематизирани формулировки през периода на Реформацията.
Въпреки че има множество библейски форми на обучение, без системното катехизиране, много “добросъвестни умове често излизат извън коловоза” – продължава Пакър.
Както казва Писанието: “Ние всички се отклонихме, като овце” (Ис. 53: 6). Затова се нуждаем от непрекъснато душегрижителство, водителство и повтаряне на наученото.
Катехизисът може да бъде начинът, по който да прилепим по-дълбоко сърцата си към непроменящата се истина. Традицията в повторението на тази истина е много полезна и има продължителна история. За съжаление много църкви днес имат пропуски в тази практика!
“С течение на времето“ – казва Пакър – „повече консервативни християни на Запад са необгрижени и в недостиг от конкретна пастирска грижа, която е била основополагаща в първите векове на християнската ера, както и по време на Реформацията и Контрареформацията.”
“Това обгрижване се нарича катехизиране. То се състои от усърдно и подредено наставление в истините на християнската вяра. На тези истини вярващите са призовани да откликват, като дълбоко се свързват с тях със същия интензитет и подреденост в наставлението” – споделя Пакър.
Има различни начини на катехизиране, но общо взето едно и също нещо се прави всеки път – Библията простичко го нарича “поучение”, а ние можем да го допълним с термина “ученичество”. По своята същност катехизирането е прост начин на обучение в истината, който предизвиква трепет пред красотата на Благовестието.
“Като начин, по който се изгражда дисциплина, катехизирането може да се сравни с “удар в десятката”. Библейските и молитвените групи обхващат външните кръгове на мишената, а неспирният процес на поучение и ученичество е в десятката” – заключава Пакър. След това той продължава: “Отпадането на катехизирането от програмите на църквите е голяма загуба и води до много “недохранени” християни, а съответно – и до голямо бездействие в църквите”.
Тези душегрижителски думи на д-р Пакър ни карат да се замислим къде сме ние на фона на тази статистика и огромна нужда. До преди Втората световна война нашите църкви имат хубави катехизисни материали, но за съжаление комунистическият режим след това ги обезоръжава напълно в това отношение. Дали не трябва да се върнем отново към корените си?
Станислав Алексиев е пастир, мисионер и богослов при Съюза на евангелските съборни църкви в България. Интересите му са в областта на развитието на еврейската мисъл в периода на Втория храм. Отговаря и за богословското образование в своята деноминация. Член на редакционната колегия на вестник „Зорница“.
Leave a Reply