Въпроси относно Сътворението

от Данаил Игнатов

Още на първата страница на Библията, с първите стихове на книгата Битие, можем да открием свидетелството за величественото присъствие на Светия Дух като квачка¹, която бди и подготвя с любов „гнездо” за света, който ще се появи: „Земята беше неустроена и пуста… И Божият Дух се носеше над водата“ (Бит 1:2).

След това тържествено въведение по заповед на Словото у Бога се проявяват последователно главните съставни части на видимото творение. Бог казва и светът става: „Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина“ (Бит 1:3). 

Понеже Бог е самото Добро, светът става добър.

Понеже Бог е Любов, мярката на доброто в света става любов.

Мъжът и жената са създадени един за друг като образ и подобие на Божията любов. На мъжа и жената е вложен дар на любов, с който да възлюбят своя Създател и да се обичат с цялата святост на тази любов. Тя е дар и плод на Светия Дух.

Въпреки нашата ограниченост да говорим за вътрешния живот у Бога, позволено ни е да кажем, че Светият Дух е лице (ипостас) на Любовта в Светата Троица на Единния Бог. Понеже Той произхожда от Бога, на Него подобава и мисията да внася познание на тази любов в творението.

За съжаление във времето, когато на Човека е възложена мисията да се грижи за видимото творение на земята, той се усъмнява в съвършенството на Божията любов. Това го прави уязвим спрямо внушението на Сатана да престъпи една ключова забрана: да не яде от плода на познанието на доброто и злото.

Да не определя сам критериите за добро и зло, които съвършеното Добро е определило и „отгледало“ като (йерархично) дърво на познание в Едем. Нарушението на тази забрана води логично до отстраняване от прякото общуване с Бога и достъп до Дървото на живота.

Това осъжда Човека на духовна и физическа смърт с всички трагични последствия за цялото творение на земята. Грехопадението е загуба на любовта и праведността у Човека. Историята се пресища от кръв и престъпления. Човекът продължава да търси знание и познание, но с покварен ум. Напредва в познанието на творението, но не и в познанието на Бога.

Да, видимият космос „изявява знание“ за могъществото и божествеността на Твореца. Но това знание не води непокаяния грешник до любов към Бога и прослава на Името Му. Само Светият Божий Дух може да роди – да новороди – и промени духовното ни състояние от смърт към живот.

Светият Дух оживотворява в нас Словото за изкупителното дело на Исус Христос, за да се спасим. Вследствие от това у нас се поражда постоянен копнеж към изпълване с Неговата енергия, която ни възкресява и обновява чрез вяра, за да се съединим с възкръсналия Христос.

В тази връзка можем да говорим за главната цел и мисията на Бога в творението. Тя се състои в „обновлението на всичко“, във възстановяване на Божията правда, в изпълване на света с познание на Божията любов и в установяването на Божието царство на земята.

В такава светлина Божието слово говори за установяването на Ново небе и Нова земя, като Ново творение.

---

Данаил Игнатов е пастир на Първа Евангелска съборна църква в София от 2006 г. Преди това е служил като проповедник и пастир на Евангелската съборна църква в село Поповица, област Пловдив. От 2003 до 2015 г. е председател на Съюза на евангелските съборни църкви в България (СЕСЦБ).

Завършва архитектура през 1974 г. във ВИСИ София. До 1991 г. работи като проектант и като научен сътрудник в областта на архитектурата, градоустройството, териториалното устройство и опазването на паметниците на културата .

През 1997 г. завършва богословско образование в Свободния факултет по евангелско богословие в град Во сюр Сен, Франция. Преподава Патрология и История на Църквата във Висшето богословско училище „Илайъс Ригс“  към СЕСЦБ и във Висшия евангелски богословски институт (ВЕБИ) в София. От 1999 до 2003 г. служи като ректор на ВЕБИ.

Женен, с една дъщеря.