Какво представлява Водното кръщение?

Според учението на Библията Водното кръщение е повече от церемония или ритуал. То е пълно с духовна важност и значение. Водното кръщение е нашият начин за отъждествяване с Исус в Неговото погребване и възкресение – символ на умирането на стария човек в нас и възкресението на новия. 

За да се спасиш е напълно достатъчно да изпълниш изискванията в Римляни 10:9: “Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.”

След като повярваме обаче, Исус изисква от нас да бъдем кръстени във вода:

“И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.” (Матей 28:19)

Водното кръщение е акт на желанието на новоповярвалия да се идентифицира с Исус Христос. Нещо повече – ако обичаме Исус, ние би трябвало да имаме желание да се идентифицираме и с Неговата църква – не само универсалната, но и местна такава. Всъщност едно от основните предназначения на Водното кръщение е именно свързването на новия християнин с местна църква – тяло от вярващи, които се събират и служат заедно на Исус Христос.

Ето какво ни казва книгата на Деяния, 2:37-47:

“Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?38 А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.39 Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41 И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.42 И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.44 И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;45 и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,47 като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.”

В стих 41-ви думата “прибавиха” в директен превод от гръцки (проститеми) означава “да се свържеш”; “да се обединиш с някой”. В този контекст това свързване е заветно. По-голямата част от тези нови ученици се прибраха по местата си и започнаха нови църкви под грижата на апостолите.

Невъзможно е да се отдели Водното кръщение от присъединяването към една местна църква – то отразява свръхестествения акт на новорождение, реалната връзка с Исус Христос и Неговото тяло. Водното кръщение всъщност е действие на свидетелство и отговорност – готовност за отчетност пред другите за собствените думи, действия и поведение чрез присъединяване към локалната църква. Един ден всеки вярващ ще се изправи пред Големия бял престол, за да даде отчет за това доколко е бил верен на Тялото на Христос и по какъв начин се е държал със своите братя и сестри в Господа.

“Защото никой никога не е намразил собствената си плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата.” (Ефесяни 5:29). 

Във всяко историческо време, по различни причини християните са свързвали водното кръщение с присъединяването към локалната църква. Самият Исус използва “кръщението” като тест за вярността, питайки учениците си: “Можете ли да пиете чашата, която аз пия и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?”. За апостол Павел “кръщение в името на Исус и в Неговите смърт/възкресение” е означавало включването на нов член в Божието семейство. Тук не става въпрос за принадлежност към универсалната църква, тъй като този въпрос е бил непонятен за древния свят и неговата колективистична натура. Исторически църквата е осъществявала подготовка, инструкция на кандидата и е използвала практиките на помазване с масло, полагане на ръце и др. След това кандидатът за кръщение е бил воден от ментори и духовни наставници, като кулминацията е било кръщението, а основният фокус – покаянието и освещението. ВИНАГИ този процес е бил съпътстван от присъединяване към местната църква. 

Действието на Водно кръщение

Използваната дума за водно кръщение е гръцката дума (баптидзо), което означава “да потопиш” и след това “да извадиш” от водата. Това е била думата, която се е използвала за боядисването на платове. След като платът е бил потопен в багрилото и изваден, той променял своя цвят. Водното кръщение е много добре описано от ап. Павел в 1 послание към Коринтяните 6:1-10:

“Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?2 Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем още в него?3 Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?4 И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.5 Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);6 като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.7 Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.8 Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;9 като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.10 Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

Съществуват три аспекта на спасението чрез потапянето във вода – спасението на душата от ада, освещението и продължаващото очистване от греха и спасението на тялото при възкресението. Следователно Водното кръщение засяга следните три компонента:

1. Смъртта на стария човек (падналата грешна природа на вярващия беше съразпната с Христос) – Римляни 6:6, Колосяни 2:20;
2. Погребването в Христос (събличането на стария човек) – Римляни 6:4, Ефесяни 4:22, Колосяни 3:8,9;
3. Възкресението с Христос (Колосяни 3:1) и обличането на новия човек в природата на Христос, за да ходи в нов живот в единство с Христос и изпълване със Святия Дух – Колосяни 3:1, Ефесяни 4:24, Римляни 6:4, 1 Кор. 12:13. 

Водното кръщение представлява нещо повече от свидетелство за спасението – то е по-скоро свързано с освещението и посвещението в локалната църква. Водното кръщение не е просто моментното преживяване на потапяне – то носи визия за едно ежедневно умиране към греха в живота на вярващия и стремеж към предаване на Духа. 

Необходимо е Водното кръщение да съпътства три много важни посвещения:

– Посвещението да умираш към себе си всеки ден (1 Кор. 15:31)

– Посвещение към продължаващо покаяние, изповед и изчистване от греха, за да можеш да бъдеш близо до Христос – 1 Йоан 1:5-9;

– Пълно предаване на Святия Дух и Божията воля за живота ни – Римляни 6:7-19.   

Очевидно е, че решението да бъдеш кръстен във вода е предназначено да свърже спасения вярващ с посвещение към ученичество. Ето защо Водното кръщение е всъщност въвличането в живота на Божествената институция – местната църква. Това е един своеобразен вход в процеса на ученичество и заветно съгласие с лидерството и другите вярващи, което отразява новозаветния живот и служение в контекста на местната църковна общност.

Именно това ниво на посвещение е белег за реално ученичество към Исус Христос. Посвещението към ученичество се изразява в изучаването на Божието слово чрез делото на служение (прокламирането на Евангелието и кръщаване на спасените, както и поучаването на вярващите да следват делата на Исус).

Съвременните либерални идеи, които свеждат акта на кръщаването просто до свидетелство за вярата, са твърде плитки и чужди на библейската практика и история. Ако ние пропуснем значимостта на сключването на завет със събранието на светиите чрез водното кръщение, ние всъщност се отричаме от неговото основно предназначение. Бог е определил служението в локалната църква като основното средство на ученичеството, което свързва новородения вярващ с другите новородени вярващи.