Как можем да знаем истината за Бога? Как да знаем дали една църква, пастор, свещеник, казват истината?
Бог използва святи хора, за да запише Писанията. Както чрез Стария, така и чрез Новия Завет до нас са достигнали думите на самия Бог.
Като произхождащи от Бога, те са безгрешни и са единственият стандарт за вяра и практика. Чрез тях ние се обогатяваме, като научаваме истината за много неща: те ни говорят какво е грях, поправят ни и ни връщат в правия път, напътстват ни в живот на праведност.
Библията като краен авторитет
Има няколко причини, поради които ние приемаме Библията за единствен и последен авторитет.
Първата е, че Писанието съдържа свидетелства на очевидци.
2 Петър 1:16: „Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.“
Когато Исус възкръсва, Той се явява на повече от 500 човека. Когато Мойсей пише как израелтяните пресичат Червено море, той има повече от 2 милиона свидетели! Библията не е като Корана, книгата Мормон или съчиненията на Дънов, които са съставени въз основа на виденията само на един човек. Тя не е нещо, което някой е гледал по Анимал планет или прочел във фейсбук.
Библията е исторически документ, съставен от свидетелски показания, потвърдени от археологически открития и извънбиблейски документи. Когато разтвориш Библията, ти четеш исторически документ.
Ето как историкът ап. Лука започва своето евангелие:
Лука 1:1-3: „Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле…“
Самият Исус живееше под авторитета на Писанията. Защото за Него това, което казва Писанието, го казва Бог.
Внимание, родители: Ето как да бъдете успешни в предаването на вярата…
Този “Семеен Катехизис” представлява компилация от най-важните изповеди на вярата, формулирани през вековете от времето на църковните отци, минавайки през ранните вселенски събори и достигайки до по-зрелите и систематизирани формулировки през периода на Реформацията.
Той казва в Матей 5:17-18: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, а да изпълня. Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“
Някой е казал, „Парадоксално, но факт: истината е, че няма свобода отделно от външен авторитет. Да кажеш „Аз съм авторитет за себе си, аз съм моят закон“ означава да съм роб на себе си, което според римския моралист Сенека е най-лошото от всички робства. Само когато се поклоня на авторитет, който е извън мен аз съм свободен.“
Божият Син беше под властта на Отец Си:
Йоан 5:27: „и дал Му е власт да извършва съд, защото е Човешкият Син“.Нима Исус беше по-малко себе си, когато се покоряваше на Отца? По същия начин и ние като Исус трябва да се покоряваме на Отца и на Светото Писание.
Питър Форсайт е прав, когато казва, „Първото задължение на всяка душа е да намери не своята свобода, а своя Господар.“
Филипяни 2:5-11: „Имайте в себе си същия дух, който е имал и Исус Христос, Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари име, което е над всяко друго име; така че в името на Исус да се преклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
Парадоксът е, че когато се смиряваме и покоряваме на Отца, Той ни благославя и се прославя в Нас.
Библията е единственият авторитет на нашата вяра. Тя е уникална книга. Димитър Талев е писал четирилогията си 15 години. Гьоте е писал Фауст 40 години. Библията е писана в продължение на 1500 г. от повече от 40 автори.
Между тях има царе, юристи, професори, мъдреци, занаятчии, министри, съдии, генерали, рибари, овчари, говедари, лекари, свещеници, пророци. Някои са писали в пустинята, други – на морския бряг, трети – в царския палат, четвърти – в овчарската кошара, пети – по време назаточение, шести – в затвора с вериги на ръце и нозе. Писали са на 3 континента и на 3 езика.
И въпреки всичко, Библията притежава чудно единство. Състои се от 66 книги – 39 в Стария и 27 в Новия завет. Старият завет се състои от Книги на закона (първите 5), пророчески книги (исторически книги, големи и малки пророци) и поезия (Псалми, Притчи).
Новият завет се състои от четири евангелия и посланията, с Деяния на апостолите, които хвърлят мост между тях. Завършва с Откровение, една пророческа и апокалиптична книга.
Всички те разказват едно – историята на човешкия бунт и милостивият Бог, търсещ покаяние и вяра. Библията не е мит, събитията в нея наистина са се случили. Това е историята на нацията Израел и на личността Исус. Тази история е разказана от гледна точка на Божия план за спасение на човечеството.
Второ, Библията е боговдъхновена.
Писанието е наш върховен авторитет на вярата, защото съдържа свидетелства на очевидци. Но това не е всичко. То е и боговдъхновено.
2 Tимотей 3:16: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“
Това е единственото място, където е използвана гръцката дума теопнеустос, която означававдъхнат от Бога, вдъхновен от Бога. Но има други пасажи, които подкрепят това твърдение.
Бог вдъхна дъх на живот в Адам. Исус „духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.“ (Йоан 20:22). Според Петър Павел пише с мъдрост, която Бог му е дал и че които изопачават и не следват думите му, вървят към погибел (2 Петър 3:16). Писанието идва „с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.“ (1 Коринтяни 2:13).
Евреи 1:1-2: „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.“
Йоан 1:14: „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“
Писанията са боговдъхновени. Те са непогрешими и единствен стандарт за вяра.
Това не означава, че ние отхвърляме църковната история, преданието, църковните събори и мненията на учени богослови. Това са неща с голяма стойност и църквата не бива да пренебрегва хилядолетната мъдрост, предавана ни от предишните поколения. Но тези неща, колкото и добри да са, не могат да имат същия авторитет като Божието Слово.
Можем да използваме следната метафора. Библията е Върховният съд на християнската вяра. Преданието може да се оприличи на районен съд. Доктриналната основа е като окръжен съд. Църковните събори са апелативни съдилища. А Библията е Върховния административен съд, срещу чиито решения не може да се повдигат жалби.
Протестантите приемат, че Божието слово е боговдъхновено и записано от човеци, които са използвали своите дарби, думи и стил.
Това означава, че Библията е най-висшето откровение за Божията истина. Тя е обективно съществуващо Божие слово, без значение дали някой го чете, вярва, дали му се покорява.
Някой беше казал: „Да спориш с невярващ относно това дали Библията е истинна е като да спориш дали един нож е остър. Попитай го, искаш ли да ти порежа пръста? Ако потече кръв, значи е остър…“ По същия начин хората не е нужно да вярват в Библията, за да работи тя в сърцата им. Просто им дай истината и остави меча на Духа да свърши работата.“
Хората отхвърлят Библията не защото тя си противоречи, а защото Библията противоречи на тях.
Библията е върховен авторитет на вярата, защото тя е непогрешима, боговдъхновена, съдържа свидетелства на очевидци. Исус се покоряваше на авторитета на Библията.
Внимание, родители: Ето как да бъдете успешни в предаването на вярата…
Този “Семеен Катехизис” представлява компилация от най-важните изповеди на вярата, формулирани през вековете от времето на църковните отци, минавайки през ранните вселенски събори и достигайки до по-зрелите и систематизирани формулировки през периода на Реформацията.
Leave a Reply