Как да възпитаме характер в децата ни

Решаващо влияние върху характера на детето има възпитанието. Няма деца, на които характерът да не може да се възпитава и у които не биха могли да се изградят положителни качества, като се преодолеят отрицателните.

“Възпитай детето с оглед на предстоящия ми път; то няма да се отклони от него, когато остарее.” – Притчи 22:6

За да могат да възпитават положителен характер у момичетата и момчетата, родителите първо трябва да изградят такъв характер у себе си.

Това изисква от тях да анализират своите постъпки и да повишат отговорността си, за да преодоляват недостатъците.

Възниква въпросът: „Какви средства и методи за възпитание на характера могат да се използват от родителите?”

Средства за възпитание на характера

Използват се различни средства за възпитание на характера.

Разяснението

Разяснението е необходимо като средство за възпитание и самовъзпитание, но не бива да се прекалява с него. Многото обяснения могат да дадат обратен ефект.

По-благоприятно е да се създават ситуации, които да са подходящи за формиране на определени черти на характера.

Детето не винаги може да постигне това, което желае и към което се стреми. Необходима е помощта на родителите, които да му покажат внимателно и търпеливо как да постъпи.

Митко иска да построи гараж, но подрежда кубчетата неправилно и те падат постоянно. Момчето се разплаква. Родителят само му показва как да започне да ги подрежда, за да постигне желаната цел, но не ги подрежда изцяло.

Детето трябва да положи усилия, за да преодолее препятствия – то пренася кубчетата.

Разяснението може да се извърши по време на обучението – по рисуване, моделиране, като се обясни и покаже на малчугана как може да извършва дадената дейност. Когато четете приказки или разкази, трябва да характеризирате героите и да изтъкнете положителните им качества.

Примерът

Важно средство за възпитание на характера е личният пример на родителите и учителите.

За да възпитават смелост, решителност, издръжливост, целеустременост, трябва самите те да притежават тези качества. Особено е важно учителите и родителите да притежават самообладание и сдържаност. Децата, като виждат техните положителни черти на характера, под тяхното влияние усвояват тези качества.

Затова е важен примерът на родителите, учителите, на всички възрастни, които имат контакт с детето. То обича да подражава на тяхното поведение, постъпки, маниери.

Важен е също примерът на по-големите братчета или сестричета, на децата, с които малчуганът играе.

Когато четете приказки, разкази или гледате детски филм, обърнете внимание на положителните качества на героите, които могат да бъдат пример за подражание.

Правилна организация на дневния режим и на дейностите

За да се създаде правилен режим, са необходими волеви усилия, но създаде ли се веднъж, има ред в живота на човека и дейността му в бъдеще е улеснена.

Дневният режим на децата има важно значение за формиране на тяхната воля, а също и за запазване и подобряване на здравословното им състояние.

Той обхваща сън, гимнастика, хранене, обучение, трудова дейност, свободно време. При организацията на режима трябва да се съобразявате с възрастовите и индивидуалните особености на момичетата и момчетата.

Претоварването се отразява върху тяхното здраве, върху преодоляването на трудностите по-нататък. По-малко затруднения ще имате, когато осъзнаете връзката между поведението на детето и здравословното му състояние.

Проявите на мързел, страх или раздразнителност, липсата на апетит и други се дължат на недостатъчен сън, на претоварване или ред в храненето и др.

Ленивостта на детето може да се обясни с неговото нежелание да извършва каквато и да е дейност, от друга страна тя е проява не неговото недоволство от възлагането на дадена дейност като задължение.

Първата ленивост се среща по-рядко и е свързана със здравословното състояние на малчугана. Вторият вид ленивост по-често се среща и може да се преодолее, като се намери правилния подход.

При организацията на цялостния семеен режим, децата поемат отговорност за изпълнението му. Поставят се както трудови задачи, така и всички необходими изисквания – определя се кой и кога трябва да извършва дадена работа; кой и кога трябва да помага; с какво и на кого да помага, кой и кога да посреща гости и др. Така децата и родителите поемат определена отговорност спрямо другите членове на семейството. А това има възпитателно значение при изграждането на характера.

Важна е и правилната организация на дейностите при децата – най-вече обучението и трудовата дейност.

Обучение

Организирането и провеждането на обучението помага да се постигнат не само образователни, но и възпитателни задачи. Създават се ситуации, в които се развиват любознателност, трудолюбие, плановост, дисциплинираност и др. не само временно, за момента, но и като черти на характера.

Трудова дейност

Трудът е важно средство за възпитание на характера. При правилното му организиране се формират черти на характера, свързани с отношението към труда.

Възпитават се също умения на децата за преодоляване на трудности, активност, упоритост, целенасоченост, а също и уважение на малчуганите към близките, умение да се съобразяват с интересите на другите, да преодоляват своя егоизъм. Тези качества се затвърждават в игрите на момичетата и момчетата, в различния вид домакинска работа.

Могат да се дават на детето трудови поръчки според възможностите му, например, да прибира играчките след игра, да нахрани рибките в аквариума.

Родителите допринасят за възпитаване на характера чрез организиране на семеен труд с участието и на децата. Самообслужването е един от благоприятните фактори за това.

Още от ранна възраст детето извършва редица действия за самообслужване, които изискват напрежение.

То само се храни, сяда на столчето, взема хляба, подрежда или прибира храната. По този начин му се дава възможност да прояви самостоятелност, упоритост, целенасоченост и др. положителни качества. Необходимо е възрастните да проявяват търпение и такт, когато му показват и разясняват определено действие.

Играта

Тя е основна дейност в предучилищна възраст. В процеса на играта се развива психиката на детето и неговата воля. Като подражават на възрастните, малчуганите играят на „детска градина”, ”семейство”, ”доктор” и др.

Те изпълняват определена роля в играта, подчиняват се на организацията и правилата в нея. В тази възраст се полагат основите на волеви качества като самостоятелност, решителност, смелост, целеустременост и др.

Методи за възпитание на характера

Ефективността на възпитанието на характера зависи от умението да се използват различни методи за възпитание на характера.

Методите са начини на работа с децата за постигане на определено поведение.Те представляват съвкупност от действия, необходими за решаване на възпитателни задачи.

В семейството децата се научават как да се владеят, как да поставят исканията си, да бъдат дисциплинирани, отговорни и др. На момичетата и момчетата трябва да се даде възможност да бъдат самостоятелни при решаването на много въпроси.

Липсата на контрол води до недисциплинираност и неблагоприятни ситуации. Нужен е контрол като израз на доверие, а не грубо отношение, което потиска и отблъсква детето.

Използват се различни методи на възпитание на характера: убеждението, насърчението, похвалите, порицанията, наказанията, упражнението и др.

Стимулиране на действията

Стимулирането е важен метод за възпитанието на волята и характера. То ни дава възможност да изясним поведението на детето в къщи. За всяко дете има нужда да се вземат мерки, които да го подтикват към някои действия или да го накарат да се въздържи от други.

Иво е безотговорен по отношение на своите вещи. Връща се с колелото у дома и го прибира не на определеното място, а го оставя захвърлено в двора на къщата.

Това означава, че не е бил научен прилежно да прибира своите вещи, не е бил стимулиран за добре свършена работа. Оттам идва и тази безотговорност.

Обикновено при неприемливо поведение или недобре свършена работа някои родители използват такива средства, като натякване, умоляване, крещене, наказване.

По-добре използвайте момента или постъпката, за да обясните, порицаете или насърчите даденото действие на детето. Поставете отговорности на малчугана: да нахрани кучето, рибките, да изхвърли боклука без напомняне, да подреди стаята преди лягане. Главната цел е да се изгради отговорно поведение.

Награда

Тя трябва да се даде малко след като желаното поведение се е появило. За добре свършена работа през деня или поведение, детето има нужда от това да бъде награждавано, похвалено. В подходящи моменти, обяснете на малчугана кое ви харесва и защо.

Детето повтаря поведението, което смята, че е правилно. Като види, че родителите му са доволни, то се радва. Става вежливо и услужливо. Когато родителите установят у малчугана неприемливо поведение, те трябва да го научат на добро поведение, като се противопоставят на лошото.

Не може да се каже, че наградата е подкуп. Тя стимулира детето към по-добро действие или постъпка.

Не се препоръчва наградата да е от материално естество, като шоколад, бонбони, пари.

Момичетата и момчетата имат нужда да бъдат задоволени техните емоционални нужди – от любов, приемане, уважение; те се интересуват какво мислят другите за тях. Достатъчно е да бъдат похвалени пред братчетата или сестричетата, пред приятелите.

Насърчаване

Нужно е да отделяте повече време, за да насърчавате детето за доброто му поведение или действие, за което е положило усилия и което вие харесвате. Достатъчно е да направите един искрен комплимент, да кажете добра дума за малчугана. Децата имат нужда да бъдат приемани и обичани.

Но Иисус рече: “Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.” – Матей 19:14

Може да кажете на Пепи: „Твоята картина е чудесна. Аз обичам такива картини, радвам се на красотата им. Мисля да я окача на стената в стаята за гости.”

Не всичко, което детето върши, заслужава похвала, насърчение, защото има неща, които то не харесва. Похвалата обикновено се използва, за да затвърдите правилното поведение на малчугана. Тя трябва да бъде насочена към конкретно действие, а не да е обща. Не е достатъчно да кажете на детето: „Ти си добро момиче”. По-добре кажете: „Харесва ми както си почистила стаята днес”.

Не насилвайте детето да яде. Може да приберете чинията в хладилника. Когато огладнее, то ще се върне за нея.

Като правите комплименти или хвалите малчугана за неща, които не са негово постижение, вие го ласкаете. Избягвайте това.

Поощряване

Поощряването изразява одобрение при извършването на дадена дейност. Има възможности за похвала.

Понякога в желанието си да предпазите малчугана от опасност, вие го лишавате от възможността да развива смелост, безстрашие и решителност. Необходимо е да поощрявате детето си да участва в спортни състезания, трудови дейности и други, където се изисква преодоляване на трудности. А това ще изгради силен характер у детето.

Убеждение

Убеждението е свързано с формирането на възгледи и отношение към околния свят и човека. Постига се чрез разясняване по достъпен начин.

Ако не сте убедили детето, че трябва да изпълни дадена задача, то ще я извърши без нужната активност и целенасоченост, без настойчивост и самостоятелност в изпълнението.

Убеждението най-добре се осъществява, когато обясненията са свързани с показване и упражнения, когато детето е включено в самостоятелна работа под вашия контрол.

Наказание

То се използва като крайна мярка. Когато се прилага разумно и умерено, може да се използва като метод за възпитание на характера. То не трябва да унижава личността на детето, нито да намалява съзнанието за собствено достойнство, за собствени сили.

Необходимо е да предизвика усилие за преодоляване на свои слабости и неправилни постъпки. За него по-подробно писах в книгата ми „От какво се нуждаят децата”. Целта на родителите е да прекратят нежеланото поведение на децата и да им дадат възможност да разберат кое е правилно и кое не е.