Пет юрисдикции, установени от Бога

Бог като върховен и суверен господар

Повечето хора гледат безизразно при споменаване на думичката “управление”. Обикновено в умовете им се появяват света на политиката, безкрайните държавни програми или фирмените процедури. Най-често срещаната асоциация с тази дума е свързана с държавното управление, като че ли това е единствената легитимна управляваща институция.

В продължение на повече от век, светските хуманисти целенасочено разрушават основите на християнската цивилизация и идеята за Бог, като върховен, суверен управител над всяка власт на небето и земята, което неизбежно прехвърли поклонението от Христос към поклонението пред държавата.

Писанията обаче ни разкриват идеята за Бог като върховен владетел над всяка власт:

“Даде ми се всяка власт на небето и земята.”

(Матей 28:18)

“Защото Господ е наш Съдия,

Господ е наш законодател.

Господ е наш Цар. Той ще ни спаси.”

(Исая 33:22)

“Той обезсили падналите началства и власти, изложи ги на явен позор и възтържествува над тях на кръстта.”

(Кол. 2:15)

Други негативни ефекти от тази светска и хуманистична (поставяща човека в основата на всичко) концепция, са засегнатите ни възприятия за множество институции, а не само за една (държавната) такава.

Невярващите например (и дори много християни) гледат на самата идея за църковно управление или църковна институция като на нещо много притеснително, посочващи за пример злоупотребите на църквата през средните векове.

Също, съвременната дезинтеграция на семейството през последните години почти изтри от съзнанието на повечето хора идеята, че то е институция със собствени юрисдикции и отговорности пред Бога, като например духовното екипиране и образованието на децата.

Масовата идея и възприятията на повечето хора се насочиха повече към държавата, отколкото към Онзи, който в действителност управлява и под чиято власт се намират народите.

Бог като източник на ВСЯКА власт

Библейските и историческите дефиниции са доста по-широки от хуманистичните схващания.

Шестте църковни събори и най-вече халкидонският събор през пети век, затвърдиха концепцията за Троицата и двете природи на Христос (които не се смесват и не се разделят), което в исторически план, доведе до установяването на различните (но свързани помежду си) институции под Бога.

Тази идея бележи своя апогей в годините на Реформацията и след това беше установена в основите на изграждането на Америка. Съвременните идеи за правата на личността, свободата, мястото на семейството и разделението на властите във водещите правни документи, намериха своето място там именно в резултат от разпространението им в контекста на християнската цивилизация и най-вече – в резултат от Протестантската реформация през 16-ти век.

В резултат от установяването на библейската концепция за Троицата в европейската цивилизация, някои теолози дори говорят за наличието на три най-важни институции, установени от Бога: семейството, църквата и държавата, всяка от тях със свои собствени юрисдикции и лимити.

Освен това, по време на Реформацията и след това, започва да се говори за пет най-важни (а не само за една) области на управление. Концепцията за тези институции е била пряко извлечена от книгата Римляни.

“Всеки човек трябва да се подчинява на властта, която е над него, защото няма власт, която да не е от Бога. И каквато власт има, тя е отредена от Бога. Затова който се противи на властта, противи се на Божия ред. А онези, които се противят, ще си навлекат осъждане. Защото от властващите се страхуват не онези, които правят добро, а които вършат зло. Искаш ли да не се боиш от властта? Прави добро и ще получиш похвала от нея. Властващият е Божий служител за твое добро. Но ако правиш зло, страхувай се, защото той ненапразно носи меч. Той е Божий служител и отмъщава с гняв на онзи, който прави зло. Така че трябва да се подчинявате не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест. Затова и данък плащате, защото властващите изпълняват Божие поръчение и с това именно са заети постоянно. И така, отдавайте на всеки, каквото сте длъжни: на когото данък – данък, на когото мито – мито; на когото уважение – уважение; на когото почит – почит.”

(Римляни 13:1-7 НП)

Почитта е ключовата съставка, необходима за ефективното функциониране на властите. Виждаме този принцип още в петата заповед – междинната между двете плочи на Закона. На почитта към родителите се е гледало като на вход към всички останали взаимоотношения.

Пет области на управление

Тук научаваме, че има власти (“каквато власт има”), а не само една (държавна), като всяка от тях е под управлението на Бога. В исторически план, в християнските нации, дори царете са били коронясвани под Бога.

Всяка сфера на управление има свои ясни лимити и точно определени функции. Прекрачването на отговорностите на едната би довело до липса на баланс при другите.

Смесването, прехвърлянето и компенсирането на дейностите, свързани с тези отговорности, може да доведе до съзависимо поведение и сформиране на нечестиви съюзи (Виж Откровение 13 глава).

Целта на тези институции не е да направят зависим индивида, а да бъде способен да се самоуправлява и да взема решенията си, воден от Божия закон.

Ето петте юрисдикции и в най-общ план техните отговорности:

Институт 1: Църковно управление: Великото поръчение, мисии, грижа за бедните; ученичество на вярващите; отслужване на тайнствата, проповядване на Словото (общо и лично), като благодатно средство за промяна на личността и осигуряване на църковна дисциплина при наличие на грях.

Институт 2: Самоуправление: вземане на собствени решения, право на свободно придвижване, предприемаческа инициатива, грижа за тялото, съвестта.

Институт 3: Семейно управление: брачният завет; отглеждане на децата в пътищата на Господа, образование, семейна икономика и предаване на ценностите/натрупаното богатство на следващото поколение.

Институт 4: Държавно управление: защита на хората чрез наказване на престъпниците (съдебна система); защита от външни врагове (армия) и нищо повече според Божието слово.

Институт 5: Гражданско управление: сформиране на професионални, граждански сдружения и др.

Всяка структура в Божиите институции би трябвало да бъде основана на самоуправление и върхгу негативен (коригиращ) принцип, а не върху позитивен (превантивен). Божият закон казва: НЕ кради; НЕ лъжесвидетелствай; НЕ убивай и т.н. 

В петокнижието няма да намерим никъде инструкции от Бога за изграждане на позитивни или превантивни структури, върху които са изградени съвременните държави; социалистическите общества; системата на католическата църква или дори на някои протестантски общности.

Когато Моисей създаваше структури, воден от съвета на тъст си, те бяха създадени “негативни” (на базата на казуси, повдигани от хората), а не “позитивни” (на базата на задаване на централни директиви).

Проповядването на Божието слово, молитвата, поклонението и инструкцията са благодатните средства, използвани за промяна в институтите на църквата (ученичество на вярващите) и семейството (обучение на децата).

Това по никакъв начин не отхвърля идеята за създаване на институции и структури с конкретни изисквания, а подчертаването на факта, че хората, включващи се в тях, правят това на базата на информирано, осъзнато и доброволно съгласие спрямо предварително създадени политики и конституции.

Когато институциите злоупотребяват с властта си

В първите стихове на Римляни 13 гл., апостол Павел имаше предвид подчинението към “по-висока” власт, а не безусловното подчинение пред държавната власт, т. е. водещият принцип трябваше да бъде покорство към Бога (не бунт и непокорство), ако съответната институция превиши юрисдикцията си.

Ето защо апостолът посочва властите като Божии служители за наше добро. Какво се случва обаче, ако смятаме, че съответната институция не действа за наше добро и превишава своите отговорности?

Обръщаме се към по-висока власт, това е смисълът на глава 13. Самият ап. Павел се обърна към цезаря, когато правата му бяха нарушени. Петър и Йоан пък публично се противопоставиха, когато държавните власти се опитаха да навлязат в юрисдикцията на църквата.

Това означава, че в случай на злоупотреба от страна на която и да е била власт, ние имаме отговорност да се покорим на Бога, като апелираме към по-висока власт. Когато държавата превиши своите отговорности, ние имаме отговорност да протестираме и да подадем сигнал за това нарушение, предавайки казуса по-нагоре.

Смяната на географското ни място е следваща стъпка и позволение при злоупотреба от страна на държавната власт, което Христос ни дава, както в случая с пилигримите, които напуснаха Европа, за да създадат нация под Божието управление:

“А когато ви гонят от този град, бягайте в другия, защото истина ви казвам: Няма да обходите докрай Израеливите градове, докато дойде Човешкият Син.”

(Матей 10:23)

Когато искаме да разберем дали някоя от Божиите институции превишава правата си, трябва да си зададем въпроса коя сфера на отговорност се намира в пределите на съответната институция.

Ето някои негативни примери за злоупотреби:

Злоупотреба с властта на държавата – диктатура, олигархия, социална държава (пренебрегване отговорностите на църквата, личността и семействата). Изземване на цели отрасли, като здравеопазване, образование, грижа за бедните (която е в юрисдикцията на църквата), пенсионна система, печатане на пари (конфискация на средства) – всички тези са злоупотреба от страна на държавата.

Когато държавната сфера на управление вземе върху себе си по-голяма част от библейски отредените й функции, виждаме концентрацията на властта в ръцете на един човек (диктатура); група от хора (олигархия) или в ръцете на мнозинството (демокрация). Нито една от тези форми не е библейска. Единствено републиката (класически разбирана като върховенството на закона) е библейската такава.

Важно е да уточним, че под република следва да се има предвид върховенството на Божия закон (десетте заповеди), а не на човешкия. Пример: по предишната дефиниция “Народна Република България” не е република, а диктатура, създадена в следствие от народна анархия и завладяване от външен враг.

Тази идея не е нова или моя. Според Уилям Блекстон (един от съдиите и английски политици, чиито идеи се използват за написване на американската конституция) всеки закон, който не е отражение на библейския закон (десетте заповеди), е всъщност беззаконие!

Компенсирането и изземването от страна на държавата на отговорности от другите сфери на управление (като самоуправление и семейно управление) може да доведе до неизказано съгласие между правителството и хората (бидейки рецепиенти на определени ползи, като социални помощи или образование например).

Злоупотреба с властта на църквата – цезаропапизъм, индулгенции, инквизицията. Не е във властта на църквата да наказва крадците например, тя може само да наставлява провинилите се, да ги лиши от Господна трапеза или да ги изключи от общение (или да подаде сигнал към държавните власти). Основните отговорности на църквата са водно кръщение, Господна трапеза и проповядване на Евангелието/Божието слово – индивидуално и публично, не директното наказание.

Злоупотреба с личността – накърняване на съвестта, ограничения за пътуване, задължително държавно образование (което е в юрисдикцията на семейството); задължителни ваксини (юрисдикция на самоуправлението) и др.

Злоупотреба от страна на семейството – краен патриархат, домашно насилие, прелюбодейство.

Бог изведе народа Си от земята на робството, където хората бяха под “позитивните” структури на фараона и ги освободи от хомота, осигурявайки им лимитите на “негативния закон” на Божиите заповеди.

Наша отговорност като църква и вярващи е да сме наясно кога държавата нарушава правата ни имаме отговорност да апелираме за спазване на функциите й пред Бога. Съгласието с държавното беззаконие е съгласие с греха и е всъщност бунт срещу Бога.

Божията воля е с Божието водителство да изградим общество, което се крепи на благодат и свобода и да преживяваме тази свобода днес като индивиди, семейства, църкви и народ!

______________

Стоян Георгиев е съосновател и спонсор на verouchenie.bg, автор на “Семеен катехизис”. Чувства за свое призвание да подкрепя родителите в тяхната най-важна мисия: да обучават децата си в основите на християнската вяра.