Ние сме създадени за поклонение към Бога и да се наслаждаваме на присъствието Му завинаги.
Често забравяме този факт и разговорите ни около службите на поклонение са насочени към:
- свидетелствата;
- отговорите на молитви;
- чудесата;
- презентациите;
- видео-клиповете;
- излъчванията на живо чрез интернет.
Голяма част от днешните християни търсят повече видимото, стила музика, пушеците или пък стават прекалено настойчиви за пеенето само на стари химни.
Макар и несъзнателно, ние често поставяме фокуса си върху тежкото наблягане на нещата, които трябва да вършим, а не върху истините, които изповядваме!
Нашето поклонение e отражение на нашата теология и изповеди, а нашите изповеди отразяват нашето поклонение.
В днешната християнска субкултура все по-често често се говори за “автентичното поклонение”.
Представата на много вярващи е, че всички ние се събираме, за да можем по един личен (автентичен) начин да прославим Бога.
Песните често са насочени към автентичното индивидуално преживяване, а не към общото поклонение и почитане на Бога.
Това ли е наистина всичко?
Има нещо по-важно.
И то е в смисъла на онова, което се случва по време на неделната служба, защото голяма част от това поклонение се случва именно по време на неделното богослужение.
Да, ние наистина се покланяме на Бога за Негова собствена слава, но службата не е израз на нашето индивидуално поклонение или лично, субективно преживяване.
Какъв тип поклонение тогава е необходимо да настъпи?
Тук искам да посоча три важни акцента:
- Бог призовава Своите хора към поклонение (Това е Божествена, а не човешка инициатива);
- Бог инструктира хората Си КАК да Му се покланят.
- Неделното събиране е всъщност обучение на вярващите в поклонение в Дух и истина.
Ако поклонението ни се промени по този начин, ние ще преживеем огромно съживление!
По силата на историята и църковната традиция, неделната служба е място, където светиите са ученичествани да бъдат поклонници на Господ Исус.
Те са:
- екипирани;
- наставлявани;
- изпратени да се покланят с дарбите си в света.
По време на службата, нашето “автентично поклонение” трябва да бъде регулирано от Писанията.
Песните трябва да са придружени от прочит на Писанията, а Писанията да регулират нашите преживявания, които често се изкривяват.
Необходимо е сетивата ни да се обучават в почит и преклонение, а това е свързано с ред, както инструктира ап. Павел църквата в Коринт:
“Всичко да става с приличие и ред.” (1 Кор. 14:40)
Основните части на службата би трябвало да бъдат водени и изпълнени с ключовите факти на Евангелието.
Службите трябва да сочат към това кой е Бог и кои сме ние. Фокусът не трябва да бъде върху това, което НИЕ чувстваме или НИЕ искаме или НИЕ изразяваме, а върху Онзи, към когото е насочено нашето поклонение!
Емоциите ни трябва да се тренират.
Това е Онзи, на когото се покланяме и затова изразяваме онова, което чувстваме.
Разликата е огромна, нали?
Преклонението и радостта не са противоположни, те не трябва да бъдат неутрални, а да бъдат отражение на Божия характер.
Именно Псалмите ни помагат в тази посока. Псалмите са музиката на църквата, те обясняват, описват, изразяват, коригират нашите емоции.
Както проповедта се свързва максимално с Божието слово, така и поклонението трябва да се свързва предимно с онова, което четем в Писанията.
Ние трябва да включим контекста на нашата радост – идентифицирането с трудните обстоятелства на псалмиста. Целта на Псалмите не е само да изразяваме нашите сърца, а по-скоро да позволим на Бог да моделира нашите сърца.
Откликвайки на призива да се включим в богослужението, ние сме повлияни от случващото се в нашите ситуации, но Псалмите ни дават подходящия начин, по който да се изразяваме.
Чувствата са добри и ние трябва да ги изразяваме по време на богослужението, но основният ни фокус трябва да бъде Той – Триединният Бог; Неговият характер и величие.
Когато участваме именно с това разбиране като общност, ние изпълняваме успешно Божествения призив да живеем цялостен живот на поклонение, чиято кулминация се извършва по време на неделното богослужение.
Този "Семеен катехизис" ще ви помогне да предавате християнската вяра ефективно на вашите деца:
- Адаптиран към българската реалност и историческото формиране на народа ни около семейството и църквата;
- Специално адаптиран за родителя с препратки към Библията;
- Съдържа най-важните християнски доктрини под формата на въпроси и отговори;
- Въпросите са съставени след задълбочени анализи и консултации с известни български богослови;
- Лесен за запомняне и употреба;
- С практични препратки за приложение на библейските доктрини в ежедневието.
- Съставен от реформирана перспектива, катехизисът е препоръчителен за изучаване от вярващите родители във всички християнски вероизповедания.
Leave a Reply